В Севлиево почитат паметта на големия преводач и китаист Петко Хинов
Близки, другари и съмишленици взаимно с община Севлиево почетоха с разнообразни начинания паметта на огромния български преводач, синолог и писател Петко Хинов. Пред цялостна зала в четвъртък беше показана автобиографичната му книга „ Моята България, моят Китай ”, дружно с възпоменателна фотоизложба, а през вчерашния ден на тържествена сесия Хинов беше почетен посмъртно със званието „ Почетен жител на Севлиево ”.
Като доста нравствен и изискан човек, с огромен принос за развиването на българо-китайската просвета, си спомниха за него близки и сътрудници.
Петко Хинов си отиде от този свят, преди да навърши 50 години на 4 септември тази година. Още от възпитаник, в Английската гимназия в Пловдив, той демонстрира огромен интерес към източните бойни изкуства и китайската просвета, споделя татко му доктор Тодор Хинов.
Петко, още като възпитаник в осми клас се увличаше от живота в Китай, от спорта – кунгфу, като пристрастеност, почна да тренира самичък, търсеше източници.. приказвам за 86-та, 87-ма година, по-късно стартира да учи китайски език. Намерихме другари в Софийския университет, китайска лингвистика по това време нямаше, нямаше книги, всичко се изваждаше на ксерокс.. и пътуваше от Пловдив до София, с цел да учи китайският език тогава. След като приключи Английската гимназия, незабавно записа „ Китайска лингвистика ”, тъкмо я бяха разкрили и го одобриха незабавно, той в действителност е факултетен номер 1.
Д-р Тодор Хинов
Още като възпитаник, Петко бил доста четящ и имал афинитет към езиците, всяка свободна минута посвещавал на самообразоване.
„ Влечението към езиците – църковнославянски, съветски, каквото му падне, четеше и попиваше, доста забавен беше. Като дете още носеше една 10-килограмова раница на гърба цялостна с книги и върви в планината и се разхожда, и чете, чете… Споделяше с всички, че първото, което би трябвало да знае един българин, е да знае българския до съвършенство, с цел да навлезе в лоното на другите езици – като китайски, съветски, сръбски. Той превеждаше на македонци, и на сърби, на манастирите превеждаше църковнославянски. Музикален, също музиката доста го увличаше като дребен още. Свиреше на пиано, китара “, споделя бащата на Петко Хинов.
Неговата по-малка сестра – Елена, си го спомня като надарен и внимателен човек с изтънчена психика.
За мен той беше пример за подражателство, аз постоянно съм го гледала с удивление, извънредно надарен, талантлив, всичко му се отдаваше! Свиреше на пиано, той ме въодушеви аз да стартира да изсвирвам на пиано. Пееше отлично, свиреше на китара, рисуваше извънредно добре, показваше се извънредно добре, той беше моят батко- пример за подражателство! И към този момент последните години, когато той се завърна от Китай, живя тук, в Севлиево, в село Богатово, имахме повече опция отново да се преоткрием и поддържаме връзка!
Елена Хинова - Макнами, сестра
Семейството му си спомня с доста топлина и признателност за Петко.
„ Той обичаше хората и хората го обичаха, аз не помня да е повишавал звук и да се е карал на човек и да е нямал търпението да го изслуша. Всъщност едно от скъпите му качества беше търпението, не съм виждал подобен човек, семейството, сякаш няма подобен човек “, споделя доктор Тодор Хинов.
„ За мен той беше изтънчена душа, извънредно догадлив човек, образец за въздържаност, за невзискателност, осведоменост, обич към книгата, почтеност, усърдие – това са добродетелите, с които аз го помня “, добавя сестрата на огромния български преводач и публицист.
През 2010 Петко Хинов отпътува за Китай, където работи като преподавател по британски език във Фошан. В Китай той основава семейство със Сяо Ли, а през 2013 година се завръща с нея и децата в България. Оттогава работи у нас като преводач от китайски, старокитайски, старобългарски, староруски, като помощник, редактор и съветник на издателство „ Изток-Запад “.
Загубата на Петко Хинов е извънредно тежка, това е загуба за цялата българска просвета. Аз имах привилегията да го познавам доста близко, и работихме извънредно интензивно. И успяхме за 10 години да издадем доста съществени книги. Основното достижение на преводача Петко Хинов е „ Сън в алени палати “. Това един от най-знаменитите романи в човешката история, не инцидентно е включен в един лист на десетте най-велики книги в човешката история. В 4 тома е, всеки том е по 600 страници, това е старокитайски.. има ужасно доста стихове! За 10 години Петко Хинов преведе четирите тома на „ Сън в алени палати “, преведе 4 тома на „ Чудните каузи на съдията Бао “, 6 книжки на съществени понятия на китайската мисъл и просвета, първата книга която направихме е популярна книга „ 33 стратегеми “, по-късно преведохме „ Бит и психика на моя народ ” на Лин Ютан, който е нобелов лауреат.
Любен Козарев, шеф на издателство „ Изток- Запад “
Книгата му, която излезе посмъртно – „ Моята България, Моят Китай “, в голямата си част е отдадена на неговата огромна обич Сяо Ли, която той нежно назовава Лили. В нея той под формата на лирични фрагменти разказва тяхното запознанство и живота им в Китай, основаването на семейство. Книгата разкрива чистата му обич и деликатност към нея и разказва Сяо Ли като огромно ентусиазъм и предана спътничка в живота на Петко.
Той превежда от старокитайски на български и дори някои неща знаеше по-хубаво от мен. Аз като чета, не мога да разбирам! Той четеше доста, доста книги, постоянно беше с книга, нито минута без! Всички мемоари за него са хубави!
Сяо Ли, брачна половинка на Петко Хинов
Много съграждани, фенове, другари и близки се събраха в залата на Община Севлиево, с цел да уважат премиерата на автобиографичната му книга. Това е следващата книга, отпечатана от издателство „ Изток- Запад “. Сътрудничеството с Петко Хинов през годините, най- към този момент като преводач, от издателството дефинират като доста ползотворно, а него самият – като неповторим създател, нравствен и ярък човек, благосъстояние за българската просвета.
Събитието почетоха и представители на Институт „ Конфуций “ в София и Велико Търново. Те припомниха приноса на Петко Хинов като синолог, и че в Китай е взел участие в доста културни и научни конгреси, което оставя надълбоко усещане у китайската аудитория, която го приема и обича същински.
Тя е писана на британски език, споделя се „ Моята България, моят Китай ” и присъщото за нея, че виждаме качествата на Петко Хинов в цялостния им искра. Книгата е като излята, тя се чете на един мирис. Характерна беше реакцията на коректорката. Тя ми се обади и сподели – за пръв път от толкоз време чета толкоз красиво произведение на български език! Един извънредно богат български език на един доста надълбоко нравствен човек! Петко виждаше своето предопределение в това да направи притежание на българския четец образците на китайската мисловност, на китайската просвета!
Любен Козарев, шеф на издателство „ Изток- Запад “
През последните години Петко Хинов интензивно участваше в просветителния и културен живот в Севлиево. Вчера той бе почетен със званието „ Почетен жител на Севлиево ”.
„ Петко Хинов е един от най- положителните български преводачи, богослови, наш съгражданин, който прекомерно рано напусна земният си път, само че това което оставя след себе си заслужава почитание! Той също е един прелестен създател - публицист, който написа лирика и прозаичност, един от дейните участници в литературния клуб на нашия град. Той беше основателят, модаретор и главен мотор на това, Севлиево да подписа меморандум за партньорство с регион Нанхай от град Фошан в Китай, това се случи през 2017 година и продължава до през днешния ден, партньорски връзки. Той беше уредник и учител на първата паралелка за проучване на китайски език в Севлиево. Една изключителна персона, която заслужава почитание и в действителност на последното съвещание на Общинския съвет бе взето решение той посмъртно да получи почетен знак Севлиево “, съобщи кметът на град Севлиево Иван Иванов.
Вълнуваме се и се радваме по едно и също време, тъй като имаме вяра, че той е тук, измежду нас сега! И ни благодари, както и ние му благодарим, че това се случва, макар че той физически не е жив!
Д-р Тодор Хинов, татко
Делото на Петко Хинов, по този начин рано напуснал земния живот, занапред ще бъде оценено по достолепие. Българинът способства доста за популяризирането на китайската просвета у нас и остави огромно завещание от преводи на мостри на международната литература, и спомен за величествен разум, предан в интерес на човечеството.
Като доста нравствен и изискан човек, с огромен принос за развиването на българо-китайската просвета, си спомниха за него близки и сътрудници.
Петко Хинов си отиде от този свят, преди да навърши 50 години на 4 септември тази година. Още от възпитаник, в Английската гимназия в Пловдив, той демонстрира огромен интерес към източните бойни изкуства и китайската просвета, споделя татко му доктор Тодор Хинов.
Петко, още като възпитаник в осми клас се увличаше от живота в Китай, от спорта – кунгфу, като пристрастеност, почна да тренира самичък, търсеше източници.. приказвам за 86-та, 87-ма година, по-късно стартира да учи китайски език. Намерихме другари в Софийския университет, китайска лингвистика по това време нямаше, нямаше книги, всичко се изваждаше на ксерокс.. и пътуваше от Пловдив до София, с цел да учи китайският език тогава. След като приключи Английската гимназия, незабавно записа „ Китайска лингвистика ”, тъкмо я бяха разкрили и го одобриха незабавно, той в действителност е факултетен номер 1.
Д-р Тодор Хинов
Още като възпитаник, Петко бил доста четящ и имал афинитет към езиците, всяка свободна минута посвещавал на самообразоване.
„ Влечението към езиците – църковнославянски, съветски, каквото му падне, четеше и попиваше, доста забавен беше. Като дете още носеше една 10-килограмова раница на гърба цялостна с книги и върви в планината и се разхожда, и чете, чете… Споделяше с всички, че първото, което би трябвало да знае един българин, е да знае българския до съвършенство, с цел да навлезе в лоното на другите езици – като китайски, съветски, сръбски. Той превеждаше на македонци, и на сърби, на манастирите превеждаше църковнославянски. Музикален, също музиката доста го увличаше като дребен още. Свиреше на пиано, китара “, споделя бащата на Петко Хинов.
Неговата по-малка сестра – Елена, си го спомня като надарен и внимателен човек с изтънчена психика.
За мен той беше пример за подражателство, аз постоянно съм го гледала с удивление, извънредно надарен, талантлив, всичко му се отдаваше! Свиреше на пиано, той ме въодушеви аз да стартира да изсвирвам на пиано. Пееше отлично, свиреше на китара, рисуваше извънредно добре, показваше се извънредно добре, той беше моят батко- пример за подражателство! И към този момент последните години, когато той се завърна от Китай, живя тук, в Севлиево, в село Богатово, имахме повече опция отново да се преоткрием и поддържаме връзка!
Елена Хинова - Макнами, сестра
Семейството му си спомня с доста топлина и признателност за Петко.
„ Той обичаше хората и хората го обичаха, аз не помня да е повишавал звук и да се е карал на човек и да е нямал търпението да го изслуша. Всъщност едно от скъпите му качества беше търпението, не съм виждал подобен човек, семейството, сякаш няма подобен човек “, споделя доктор Тодор Хинов.
„ За мен той беше изтънчена душа, извънредно догадлив човек, образец за въздържаност, за невзискателност, осведоменост, обич към книгата, почтеност, усърдие – това са добродетелите, с които аз го помня “, добавя сестрата на огромния български преводач и публицист.
През 2010 Петко Хинов отпътува за Китай, където работи като преподавател по британски език във Фошан. В Китай той основава семейство със Сяо Ли, а през 2013 година се завръща с нея и децата в България. Оттогава работи у нас като преводач от китайски, старокитайски, старобългарски, староруски, като помощник, редактор и съветник на издателство „ Изток-Запад “.
Загубата на Петко Хинов е извънредно тежка, това е загуба за цялата българска просвета. Аз имах привилегията да го познавам доста близко, и работихме извънредно интензивно. И успяхме за 10 години да издадем доста съществени книги. Основното достижение на преводача Петко Хинов е „ Сън в алени палати “. Това един от най-знаменитите романи в човешката история, не инцидентно е включен в един лист на десетте най-велики книги в човешката история. В 4 тома е, всеки том е по 600 страници, това е старокитайски.. има ужасно доста стихове! За 10 години Петко Хинов преведе четирите тома на „ Сън в алени палати “, преведе 4 тома на „ Чудните каузи на съдията Бао “, 6 книжки на съществени понятия на китайската мисъл и просвета, първата книга която направихме е популярна книга „ 33 стратегеми “, по-късно преведохме „ Бит и психика на моя народ ” на Лин Ютан, който е нобелов лауреат.
Любен Козарев, шеф на издателство „ Изток- Запад “
Книгата му, която излезе посмъртно – „ Моята България, Моят Китай “, в голямата си част е отдадена на неговата огромна обич Сяо Ли, която той нежно назовава Лили. В нея той под формата на лирични фрагменти разказва тяхното запознанство и живота им в Китай, основаването на семейство. Книгата разкрива чистата му обич и деликатност към нея и разказва Сяо Ли като огромно ентусиазъм и предана спътничка в живота на Петко.
Той превежда от старокитайски на български и дори някои неща знаеше по-хубаво от мен. Аз като чета, не мога да разбирам! Той четеше доста, доста книги, постоянно беше с книга, нито минута без! Всички мемоари за него са хубави!
Сяо Ли, брачна половинка на Петко Хинов
Много съграждани, фенове, другари и близки се събраха в залата на Община Севлиево, с цел да уважат премиерата на автобиографичната му книга. Това е следващата книга, отпечатана от издателство „ Изток- Запад “. Сътрудничеството с Петко Хинов през годините, най- към този момент като преводач, от издателството дефинират като доста ползотворно, а него самият – като неповторим създател, нравствен и ярък човек, благосъстояние за българската просвета.
Събитието почетоха и представители на Институт „ Конфуций “ в София и Велико Търново. Те припомниха приноса на Петко Хинов като синолог, и че в Китай е взел участие в доста културни и научни конгреси, което оставя надълбоко усещане у китайската аудитория, която го приема и обича същински.
Тя е писана на британски език, споделя се „ Моята България, моят Китай ” и присъщото за нея, че виждаме качествата на Петко Хинов в цялостния им искра. Книгата е като излята, тя се чете на един мирис. Характерна беше реакцията на коректорката. Тя ми се обади и сподели – за пръв път от толкоз време чета толкоз красиво произведение на български език! Един извънредно богат български език на един доста надълбоко нравствен човек! Петко виждаше своето предопределение в това да направи притежание на българския четец образците на китайската мисловност, на китайската просвета!
Любен Козарев, шеф на издателство „ Изток- Запад “
През последните години Петко Хинов интензивно участваше в просветителния и културен живот в Севлиево. Вчера той бе почетен със званието „ Почетен жител на Севлиево ”.
„ Петко Хинов е един от най- положителните български преводачи, богослови, наш съгражданин, който прекомерно рано напусна земният си път, само че това което оставя след себе си заслужава почитание! Той също е един прелестен създател - публицист, който написа лирика и прозаичност, един от дейните участници в литературния клуб на нашия град. Той беше основателят, модаретор и главен мотор на това, Севлиево да подписа меморандум за партньорство с регион Нанхай от град Фошан в Китай, това се случи през 2017 година и продължава до през днешния ден, партньорски връзки. Той беше уредник и учител на първата паралелка за проучване на китайски език в Севлиево. Една изключителна персона, която заслужава почитание и в действителност на последното съвещание на Общинския съвет бе взето решение той посмъртно да получи почетен знак Севлиево “, съобщи кметът на град Севлиево Иван Иванов.
Вълнуваме се и се радваме по едно и също време, тъй като имаме вяра, че той е тук, измежду нас сега! И ни благодари, както и ние му благодарим, че това се случва, макар че той физически не е жив!
Д-р Тодор Хинов, татко
Делото на Петко Хинов, по този начин рано напуснал земния живот, занапред ще бъде оценено по достолепие. Българинът способства доста за популяризирането на китайската просвета у нас и остави огромно завещание от преводи на мостри на международната литература, и спомен за величествен разум, предан в интерес на човечеството.
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ